Проблемната уредба на референдумите у нас е факт. Специалният закон от 2009 г. с дългото име Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) е доказал на практика, че е закон срещу референдумите и инициативите. Той блокира действието на конституционната норма за пряко участие (чл.1 б КРБ).

В почти всеки мандат на Народното събрание постъпват предложения за промени в ЗПУГДВМС. Тези законодателни предложения (с изключение на някои незначителни изменения) обаче, споделят една и съща съдба - те биват игнорирани и не стигат до разглеждане в зала.

Целта на един такъв закон е да овласти гражданите за контрол върху органите на власт и поради това той въобще не се харесва на управляващите партии. Които и да са тези партии, дори и с претенции за демократични флагмани, в никакъв случай не желаят да дадат възможност на гражданите да вземат решения и така да ограничат собствената си власт. Вероятно заради властовия рефлекс да контролират, но също и по причина, че управляващите партии у нас имат тежки родилни петна от тоталитарна политическа култура.

Партия “Има такъв народ”, възникнала от референдум и с антисистемни реформистки идеи внесе за пореден път в парламента свой проект за промени в ЗПУГДВМС. Техният проект успя да мине на първо разглеждане в комисия и дава известни надежди, че ще продължи законодателния си път в настоящото 51-о Народно събрание. Основание за надежда е не някакава промяна в демократичното мислене на партийните законодатели, а по-скоро фактът, че вносителят ИТН сега е част от управляващата коалиция. Ето защо си заслужава да вземем отношение към законопроекта за промени в ЗПУГДВМС, внесен от ИТН в 51-то НС.

Инициатива БГ изпрати свое становище, което е публикувано на сайта на Народното събрание. Нашата позиция накратко е, че:

В законопроекта има три безспорно положителни промени:

l Удължава се срокът за събиране на подписи за национален и местен референдум, което ще облекчи времевия, финансов и организационен натиск върху инициативните комитети;

l Намаляват се личните данни в подписките;

l Осигурява се континуитет на референдумните процедури, които сега са заплашени от спиране при предсрочно прекратяване на даден парламент.

На пръв поглед положителна е и друга промяна - почти двойното намаляване на квотата подписи за предизвикване на референдум, което ИТН предлага. На втори поглед обаче, начинът на определяне на квотата - като процент от актуалния брой на избирателите, носи пълна непредвидимост относно точната бройка нужни подписи. Тази бройка няма как да бъде установена в началото на референдумната процедура. Законопроектът не задължава държавата да посочи броя на избирателите или направо броя на изискваните подписи за предизвикване на референдум в определен момент. Това безспорно поставя в риск цялото усилие за събиране на подписи (практиката при местните референдуми го е доказала) и съсипва положителния ефект от намаляването на техния брой.

За съжаление, ИТН са предложили и една явно отрицателна промяна в закона. Тя би върнала нещата към времето преди 2015 г., когато към местните референдуми имаше изискване за избирателна активност равна и по-голяма от избирателната активност на предходни местни избори и то в брой избиратели. Това доведе до абсурдни ситуации, в които референдуми с избирателна активност 70-80% бяха квалифицирани като невалидни, защото броят (не процентът) на избирателите, отишли до урните в съответното населено място се оказваше много често по демографски и други причини по-малък от броя им на миналите избори. Връщането на този правен абсурд е недопустимо. ИТН трябва непременно да оттеглят предложената промяна, така че, ако не може да подобрят нещата, поне да не ги влошават за местните референдуми.

Неадресиран адекватно и в този законопроект остава най-големият порок на референдумното законодателство у нас - високата и подвижна летва на исканата избирателна активност за признаване резултатите от референдумите. Тя може би е постижима единствено за световната рекордьорка по висок скок Стефка Костадинова. Заради тази непреодолима бариера всички проведени до момента национални референдуми бяха обезсмислени. На практика половин век вече българските граждани не са взели нито едно пряко решение по никой въпрос на управлението и бъдещето на България.

Пълният текст на Становището на Инициатива БГ може да прочетете тук: [https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3616/standpoint/20946]