В края на октомври Сдружение „Дойран – 2025“ внесе около 200 хиляди подписа в парламента за провеждане на национален референдум. Предложението за референдум има осем въпроса, два от които засягат правилата за провеждане на национални референдуми у нас:

 Подкрепяте ли решенията на националните референдуми да се считат за приети, ако броят на гласувалите е поне колкото броя на действителните гласове за политическия субект, избран с най-много гласове при последните парламентарни избори, и с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума?  Подкрепяте ли Народното събрание да разглежда всяко предложение за национален референдум при събрани 50 000 подписа от инициативен комитет на граждани и произвеждането на национален референдум да е задължително при събрани 100 000 подписа от инициативен комитет на граждани?

Предложените промени атакуват двата основни и непреодолими проблема на прякото участие чрез национален референдум в България - високия праг за стартиране на процедура отдолу с гражданска подписка и безпрецедентната бариера за признаването на резултата. Понастоящем Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ЗПУГДВМС изисква поне 200 хиляди валидни подписа за разглеждане от парламента на предложение за национален референдум, направено с подписка от гражданите, съответно 400 хиляди подписа - за обвързване на парламента с решение за свикване на референдум. За валидиране решението на гражданите, взето на национално допитване настоящото изискване на закона е в референдума да са гласували поне толкова избиратели, колкото са участвали в предходните парламентарни избори. Първата бариера - за стартиране на процедурата за референдум, е преодоляна общо два пъти досега в новата ни демократична история - от подписката на Шоуто на Слави, последвана от референдум през 2016 г. и след това от подписката на партия “Възраждане”през 2023 г. с отказано свикване на референдум заради неконституционосъобразност на въпроса по преценка на Конституционния съд.

Бариерата на кворума - иизискваната избирателна активност, обаче не е преодоляна нито веднъж досега. Ето защо българските граждани не са взели нито едно обвързващо решение за бъдещето на България, откакто живеят в демокрация. На това можем да противопоставим поне един плебисцит, макар и формално проведен, при тоталитаризма - този за Конституцията на НРБ от 1971 г.

Сдружението предлага напълно удачни и пропорционални промени в ЗПУГДВМС. Те съответстват на правните уредби на водещи демократични държави, стандартите на Венецианската комисия за референдуми, препоръките на Доклада за наблюдение на първия национален референдум у нас и редица други доклади и препоръки, направени от водещи експерти в областта на прякото участие. За сравнение ще посочим само, че с 50 хил. подписа, с които се предлага да се подлага на разглеждане от парламента предложение за референдум, в Швейцария не само разглеждат, но и са задължени да свикат референдум (т.нар.референдум-ветоза одобрение или отхвърляне на закон, приет от парламента). Предложеното от сдружението условие за одобрение на резултата от референдум е оригинално - не се среща в други законодателства, но има своята логика. Предлага се резултатът на национален референдум да е окончателен, ако е получил подкрепа, равна на подкрепата на спечелилата най-много гласове партия на парламентарни избори. Изглежда справедливо и логично, ако с такъв брой гласове една партия може да сформира правителство и да управлява т.е. да решава всички въпроси на националната политика, гражданите със същия брой гласове да могат да вземат поне едно решение на национален референдум, което да бъде обвързващо за институциите. Другите въпроси в подписката на “Дойран” се отнасят до членството в еврозоната и ЕС и защитата на плащанията в брой. Точно тези въпроси предизвикаха значителното информационно затъмнение на гражданската инициатива за референдум на “Дойран” и дори стигматизирането й като антиевропейска, популистка и т.н.

Въпросите, които разгледахме тук - за подобряване правната уредба на референдума у нас - не получиха никакво медийно внимание, въпреки своята висока стойност като предложения за демократично развитие на законодателството. Те биха уредили по-справедливо и демократично упражняването на нашето конституционното право на пряко участие. Всъщност правото на участие е неотменимо човешко право, заложено в Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП) на ООН от 1966 г., по който България е страна. Предложението за национален референдум, направено от сдружение „Дойран – 2025“ с подписка от 200 хиляди следва да бъде разгледано от 51-то Народно събрание в срок до 28.01.2026 г.

Снимка:trud.bg