На 16 ноември Еквадор проведе национален референдум с четири въпроса,отнасящи се до промени в конституцията. Промените бяха предложени от президента Даниел Нобоа, но претърпяха пълно поражение - гражданите не дадоха на нито една от тях зелена светлина. Тук е важно да посочим, че действащата конституция, разработена с граждански събрания и приета с референдум през 2008 г., е национална гордост на еквадорци. Обективно тя се счита за една от най-демократичните и новаторски конституции в света. Конституцията на Еквадор е първата, която дефинира правата на природата и им посвещава специална глава.

Промените, които се гласуваха на референдума бяха следните:

-> Отменяне на конституционната забрана за чуждестранни военни бази; -> Намаляване броя на народните представители от 151 на 71; -> Премахване на публичната субсидия за партиите; -> Свикване на конституционно събрание за изготвяне на нова конституция.

Всички промени получиха ясно неодобрение от гласувалите. Само предложението за партийните субсидии беше малко на кантар, но не мина с 53% против. Избирателната активност надхвърли 80%, което е очаквано ниво в страна със задължително гласуване. В Еквадор избирателната възраст е 16 години, но не си задължен да гласуваш докато не навършиш 18.

Защо мнозинството граждани на Еквадор не одобриха предложенията напрезидента?

Страната е транзитна за търговията с наркотици, произвеждани в Колумбия и Перу и от няколко години в нея цари обстановка на голяма несигурност и престъпност. Това беше и мотивът на президента да поиска връщане на американските военни бази, но еквадорци решиха, че предишният им опит с базите не е много добър и че суверенитетът не бива да бъде компрометиран. Те запазиха непокътнат чл.5 на Конституцията, отнасящ се до забраната на военни бази. Допълнително напрежение преди референдума създаде премахването на субсидиите за горива. То се отрази негативно на популярността на президента Нобоа, съответно намали шансовете и за другите му предложения на референдума.

С особено неодобрение беше посрещнато предложението да се свика ново конституционно събрание за пренаписване на основния закон. То беше изтълкувано от гражданите като атака срещу постиженията на конституцията от 2008 г. Еквадорци заподозряха в това опит да се премахне участието на гражданите в управлението чрез форми като обществени съвети, публични консултации и референдуми, както и да се намалят гаранциите за защита на природата и да се пуснат необезпокоявани минните компании за лесен и мръсен добив на подземни богатства. Наистина, действащата конституция на Еквадор предвижда процедурни механизми за защита на природата и граждански контрол и като цяло за добро управление, включително възможности за отзоваване на политици на изборни длъжности (вече използвани няколко пъти) и ограничение на престоя на политиците на изборни длъжности до не повече от два мандата.

Самата Конституция не може да бъде променена без одобрението на гражданите на референдум. Ако не беше така, президентът може би не би свикал допитване. Въпросните промени бяха най-напред внесени от Нобоа в парламента. Законодателите ги одобриха с мнозинство и като последен етап на приемане трябваше да бъдат гласувани от гражданите. Тук обаче промените срещнаха неодобрението на еквадорци. Сега е под въпрос как ще продължи с управлението си президентът Нобоа, който явно претърпя значително поражение в току-що приключилия референдум. Неуспехът ще има отражение и в международните отношения, особено що се отнася до ключовата роля, която му отреждаше президентът Тръмп за провеждане на своята политика в Латинска Америка. Остават и горещите екзистенциалните въпроси на омиротворяването на Еквадор и гарантиране сигурността на гражданите.

Даниела Божинова

Снимка:HavanaTimes