На 1 март т.г. жителите на село Връв, община Брегово, област Видин, освен мартеници, се опитаха да “вържат” и управляващите с ангажименти да започнат да ремонтират улици и водопроводи. На общото събрание, свикано по настояване на хората, беше обсъдено окаяното състояние на Връв, което често наричат “село без асфалтови улици”. Факт е, че селото се е разминало с асфалтирането още по време на социалистическа България.
На събранието е било подчертано, че от всички населени места в най-западналия регион на Европа - българския Северозапад, село Връв е с най-голяма нужда от инвестиции в пътна инфраструктура. Поради тежките условия за живот населението е намаляло 10 пъти, така че вече наброява само около 200 души.
За благоустрояване и техническа инфраструктура в селото не са влагани нито национални, нито европейски бюджетни средства. Местното самоуправление твърди, че през 2025 г. ще реализира някои реконструкции на улици, но в други села на община Брегово, не точно във Връв. За село Връв отново нищо не е предвидено.
Общото събрание имаше две основни точки, по които да проведе обсъждане и да вземе решение:
- Състояние на улиците и ВиК мрежата и 2) Преработване на интегрирания план за развитие на община Брегово, така че да се заложат проекти за развитието на с.Връв
Управляващите обещаха инвестиции, но предупредиха, че нищо не може да се случи за два дни с “магическа пръчка”.
Връвчани знаят много добре това, защото вече поколения наред чакат подобрения на условията на живот в селото. Търпението им отдавна е изчерпано и искат от местната власт да изпълнява основните си функции. Затова с решения на общото събрание на населението те задължават общината да предприеме действия за осигуряване на най-нужните инвестиции. Съгласно закона Общината следва да приведе решенията в изпълнение.
Село Връв е най-северното селище на България и първото като локация българско пристанище на Дунав.
Снимка: р.Дунав, откъм с.Връв
Инициатива БГ